Весели празници от НПСС!

 

ESU

  • ПДФ

Болонски процес

1_BP_Logo_rgb_vertical_517X711Декларацията, подписана от министрите на висшето образование на 29 страни в Болоня, постави през 1999 година началото на най-значимия общ европейски процес в политиката на реформи на висшето образование в Европа, т.нар. Болонски процес. Смисълът на процеса е насочен към една основна цел – създаване на Европейско пространство за висше образование.
Определението на тази цел произтича както от конкретния контекст на общото развитие на социалния и икономически живот в Европа, така и от динамиката и идеите в областта на висшето образование.
Страните членки на Европейския съюз осъзнават, че за да достигнат единно културно и духовно измерение, водещо в крайна сметка и до общи икономически резултати, е необходимо на първо място образователните системи да мислят в една посока, макар и подчертано разнообразно. Не политическо решение, а волята на четири големи държави – Франция, Германия, Италия и Великобритания – стига до идеята, която се оказва заредена с повече енергия и мощ, отколкото самите инициатори предполагат. През 1998, в Сорбоната четиримата министри на образованието подписват декларация за „хармонизиране на архитектурата на европейската система за висше образование”.

Общоевропейският сайт на инициативата: http://www.ehea.info/

Само една година по-късно перспективите на този процес на хармонизиране са оценени от останалите европейски страни, които изразяват желание и готовност да се присъединят колкото е възможно по-скоро към този процес. Заложената стратегическа рамка на промените, начертани в Сорбонския университет, е толкова силна, че и до днес се употребява, макар и неофициално, название за документа, определил Болонския процес – „Сорбонска/Болонска Декларация”.
Болонската декларация определя няколко ясни цели, които водят към изпълнението на главната цел:
  • Разбираема и съпоставима система на висшето образование;
  • Възприемане на система, включваща два основни цикъла;
  • Въвеждане на система от образователни кредити;
  • Засилване на мобилността;
  • Засилване на сътрудничеството в областта на оценяването на качеството;
  • Засилване на европейските измерения във висшето образование.
В център на вниманието на европейската реформа Болонската декларация поставя:
- структурата на системите за висше образование;
- общи принципи за осигуряване на качеството;
- признаване на квалификации и периоди на обучение;
- увеличаване на мобилността и преодоляване на пречките пред свободното движение.
Болонската декларация отхвърля бариерите и границите пред знанието. Тя поставя една цел – сътрудничество и чувство за съпричастност в цялата европейска територия на знанието и науката, доверие между системите, мотивация за по-високо и по-силно образование и научни изследвания, сътрудничество с работодателите и създаване на прозрачност за цялото общество.

БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС И ОТРАЖЕНИЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ
Процесът на евроинтеграция на България е многостранен процес, в който изключително съществена роля играе адаптацията на българската образователна система към утвърдени международни стандарти, широко разпространени в Европейския съюз. Паралелно с това съвременната епоха, чиято основна характеристика е всеобхватната глобализация отправя нови предизвикателства към всички сфери на обществения живот. Не прави никакво изключение и сферата на образованието и обучението, чиято основна обществена функция е да подготви целия човешки ресурс на страната за успешно посрещане и справяне с нарастващите социални рискове и предизвикателства на съвременната епоха. Три са основните сфери, които следва да бъдат отграничени като водещи в този процес. Това са системата на основното и средното образование, системата на висшето образование и системата за професионална преквалификация и “учене през целия живот”. Модернизацията на традиционните образователни сфери и усъвършенстването на системата за професионална преквалификация и преподготовка са основа за успешната адаптация на цялото ни общество в новите обществени и политически реалности и шанс за дългосрочно успешно развитие.

Основно и средно образование След период на отрицателно развитие в тази сфера от пери-ода 1990-1996 г., показателите на тази сфера на образованието в България се подобряват с всяка изминала година. Увеличава се броят на хората със средно образование /от 46 на 50% от населението/, а броят на хората с висше образование се запазва на относително високо ниво. От друга страна негативните демографски процеси в страната в последните десетина години са довели до относително и абсолютно намаляване на броя на лицата, включени в системата на предучилищното, основното и средното образование. Например периодът от 1996 до 2000 г. ясно показва тенденция към намаляване на броя на детските градини в страната, както и на децата, записани в детски градини. Подобна е и картината в системата на общото образование. През 2000/2001 г. в страната има 2843 училища, които са със 407 по-малко от 1996/1997 г. В частни училища се обучават само 0,5 процента от общия брой на учениците /или 4548 души през учебната 2000/2001 г./, но в сравнение с 1996/97 г. има ясна тенденция за увеличение на частния сектор в системата на общото образование. Нараснал е и броят на учениците, които изучават чужди езици. От друга страна е очевидна тенденцията за увеличаване на броя на учениците, които проявяват интерес към професионалното образование, което естествено води до увеличаване на бройката на професионални гимназии и техникуми, както и преобразуване на част от средните професионално-технически училища в техникуми. Основните насоки, които стоят пред системата на общото образование са свързани с неговата модернизация, намирането на нови финансови ресурси, оптимизация на наличния ресурс с оглед на променената демографска ситуация в страната в сравнение с 1989 г. Това води до неминуемо закриване на паралелки и училища в слабонаселените райони, намаляване на общата бройка на учителския състав, като същевременно се провежда балансирана политика в тази насока. Същевременно по-голяма тежест ще добива специализираното и професионалното средно образование, чуждоезиковото обучение, обучението по информатика, компютърни дисциплини.

Висше образование. Болонска декларация и Болонски процес. Особено наложителна е промяната в сферата на висшето образование. Именно в тази връзка на 19 юни 1999 г. Република България се присъединява към 29-те страни, които подписват на тази дата в Болоня Съвместната декларация за европейско пространство (Болонска декларация). Дейността по изпълнение на целите на Болонската декларация има два основни аспекта - законодателни инициативи и определяне на приоритетите в сферата на висшето образование, придружено с практически мерки в тази насока. Законодателните инициативи в рамките на Болонския процес следва да се разглеждат като органично цяло от цялостния процес на хармонизация и адаптация на националното ни законодателство към общото законодателство на Европейския съюз.Като едно от основните нововъведения се разглежда възприемането и утвърждаването на бакалавърската степен като основен елемент от подготовката на специалисти с висше образование. Основната цел на въвеждането на тази степен е формирането на специалисти с по-широк профил, с по-големи възможности за адаптивност и мобилност в условията на бързо променящия се пазар на труда в условията на глобализацията. Вторият важен елемент от тази система е магистърската степен, която позволява задълбочаването и разширяването на познанията на специалиста в дадена научна и професионална сфера. Докторската степен, която е последната образователна степен в тази триделна система има за цел да осигури подготовката на кадри с тясна фундаментална подготовка в дадена сфера.
На 02.07.2002 г. влезе в сила Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (ДВ, бр. 64/02.07.2002 г.), който въвежда общоприетите международни образователни области и направления, като ориентир за бакалавърските програми.Основни изисквания към образователния процес в новите условия и в духа на Болонската декларация са повишаването на неговата ефективност при запазване на равния достъп до образование, засилването на връзката със социалните партньори и работодателите, разгръщане на формите на учене през целия живот, фундаментално необходими в условията на непрестанно променящата се конкурентна среда. Болонският процес изисква разработването на гъвкави широко профилни учебни програми, които да бъдат ориентирани към студентска мобилност на базата на трансфера на образователни кредити. Същевременно е необходимо да се постигне оптимален брой на обучаващи се студенти, единна система на заплащане и единна система на прием. Фундаментална част от Болонската декларация е въпросът за оценяване на качеството на висшето образование. В рамките на този аспект в страната тече процес на акредитация на висшите учебни заведения, подкрепен от съществени промени в Закона за висшето образование. През 2000 г. към МОН е учреден Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” Неговата дейност е насочена към подобряване на мениджмънта и учебната дейност на висшите учебни заведения в България в съответствие със съвременните международни стандарти.

Лисабонската конвенция и осъществяването на нейните принципи в България. Друг изключително важен аспект е изработването на система за признаване на дипломи и професионални квалификации, придобити в българските висши учебни заведения. В тази насока са предприети от една страна мерки за осъвременяване на правната рамка, която третира този проблем, а от друга страна се работи по създаването на подзаконови и нормативни актове, които да осигурят прилагането на изградената вече законова база в новите условия. Правната рамка, която определя нормативно тази област на национално ниво се състои от Закона за народната просвета, Закона за висшето образование и Закона за професионално образование и обучение. Нормативната база, която третира устройството и проблемите на висшето образование е съобразена изцяло с Конвенцията на Съвета на Европа и ЮНЕСКО от 11 април 1997 г. (Лисабонска конвенция) за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион. През 2000 г. Лисабонската конвенция беше ратифицирана със специален Закон за ратифициране на Лисабонската конвенция (ДВ 25 бр. от 28.03.2000 г.). В съответствие с нея беше приета Наредба за държавните изисквания и за признаване на завършено висше образование или периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ПМС №168 от 14.08.2000 г.). Според нея компетентни органи за признаването на висше образование получено в чужбина са Министърът на образованието и науката и ректорът на съответното висше училище. Наредбата оторизира специална комисия от 10 члена, в която участват осем хабилитирани лица от академичната сфера и двама представители от Министерството, чиято функция е да определят точни критерии за признаването на висше образование, получено в чужбина. Нейната дейност се подпомага от Националния информационен център за академично признаване и мобилност (създаден на 12. 09. 2000 г. със заповед на Министъра на образованието и науката). Този център е част от Европейската мрежа по академично и професионално признаване ENIC/NARIC и участва активно в сътрудничеството с Европейската информационна мрежа в областта на образованието EURYDICE, в регионалните програми за академичен обмен и пр. Дейността на Центъра е насочена и към осигуряване на информация за различни международни образователни инициативи и проекти, а също така и осигуряване на селекцията на българските участници за такива проекти и инициатива и мониторинг на българското участие в такива програми. Приемането на изменения в ЗВО от май2002 г. въвеждат понятието “регулирана професия”, което дава нужната правна основа за окончателно оформяне на нормативната база, отнасяща се до процедурите по признаване на специалностите от регулираните професии. С това, както и със Закона за професионално образование и обучение от 1999 г., България е изпълнила значителна част от изискванията на Европейската общност в тази насока.

Основни центрове и организации, ангажирани с реформата във висшето образование. През март 2000 г. към Министерски съвет е създадена Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), чиито цели са постигането на по-голяма мобилност и адаптивност на обучаваните в новите условия, към децентрализацията и демократизацията на системата за професионално обучение и създаване на условия за преквалификация и обучение през целия живот. Една от най-важните функции на Агенцията е акредитацията и лицензирането на дейностите в системата на професионалното образование и обучение и координацията на дейността на институциите, които имат отношение към професионалното ориентиране, обучение и образование. Агенцията приет Списък на професиите за професионално образование и обучение, утвърден и от Министъра на образованието и науката (02.05.2000 г.). Това е една систематизирана структура от наименования на професии и специалности, класифицирани в професионални направления, съобразно областите на образованието по Международната стандартна класификация (International Classification of Education, ISCED-97). Към МОН през 2001 г. е основан и Център за развитие на човешките ресурси, чиято задача е да разпространява информация относно програмите, целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на професионалната система за обучение, ефективно участие в програмите на Съюза и подготовка на документалната база за това участие. Центърът включва пет звена (Българска национална обсерватория, Национално координационно звено “Леонардо да Винчи”, Национален изследователски център за професионално ориентиране, Ресурсен център по програмата за присъединяване към Европейските структурни фондове, Център за изпълнение на програмите). Впоследствие към Центъра е прехвърлена и цялостната дейност по изпълнение на дейностите на програма “Сократес”.Съществен компонент от дейността по адаптацията на българската образователна система към европейските стандарти е и въвеждането и популяризирането на Европейското дипломно приложение - документ, утвърден от Съвета на Европа и Европейската комисия. Дейността в тази насока стартира през 2000 г. като с нея е натоварен основно Националният център ENIC/NARIC. През 2002 г. е разработен и цялостен План за действие за въвеждане на Дипломното приложение, финансиран до голяма степен от Европейската комисия. Това са основните структури и инициативи, които ще позволят ефективното и безболезнено адаптиране на българското висше образование към европейските и световните стандарти в тази сфера, в съответствие с принципите на Болонската и Лисабонската декларация.

Дни на ученето през целия живот. През 2001 г. България се присъедини към европейските страни, провеждащи Дни на ученето. Инициативата бе проведена между 28-ми и 30-ти септември 2001 в НДК, София. Бяха организирани няколко семинара за специализираната публика, както и изложение за образователни инициативи, програми и проекти. Участвуваха 50 организации и министерства, както и над 250 експерти и участници в семинарите. За представянето на инициативата през широката публика спомогна и широкото медийно отразяване, както и издадената публикация с материали от форума.През 2002 г. Дни на ученето през целия живот 2002 се превърнаха в национална инициатива. Ако предишната бе само “Софийска”, то втората излезе извън рамките на “събитията, които се случват само в столицата”. Това бе и желанието на повечето от участниците в първите “Дни”: те споделяха, че са много доволни от присъствието си на един централен форум в София, но биха искали да пропагандират и реализират полезните и интересни идеи, да дадат своя принос към разширяването на географския обхват, както и на спектъра от мероприятия и партньорски организации и в своите области и райони, извън столицата. Решено бе, Дни на ученето през 2002 г. да се проведат в градовете, в които партньорите са най-активни и имат съответния капацитет за организиране на мащабно и отговорно мероприятие: имат своя партньорска мрежа, имат сътрудници или доброволци, с които могат да подготвят и реализират мероприятието. Такива градове освен София се оказаха Пловдив, Бургас, Плевен и Русе.Участваха зам. министърът на социалната политика, г-н Р. Бозаджиев, представителите на посолството и на Външно министерство на ФРГ, г-н Блум и г-н Гролих, представители на Президентството, на национални агенции и на организаторите. Във фоайето на залата отново бе дадена възможност на партньорски организации да подредят свои щандове с информационни материали за дейността си. В зала 7 бе подредена изложба “Моменти от България”, дело на студентите от страните от целия регион Югоизточна Европа, които учат в Технически Университет, Немски факултет. Откриването бе съпроводено и от малко музикално събитие: малката Атанаска, само на 8 години, взриви публиката с няколко свои изпълнения на народни песни от различни райони на страната. През следващите дни програмата премина под формата на семинари, workshops, дни на отворените врати на различни организации. В рамките на Дните на ученето през целия живот от 28 октомври до 2 ноември 2002 г. в Плевенска област се реализираха 21 крупни прояви с 392 непосредствени участници. Проявите имаха няколко акцента: Популяризиране на Меморандума на Европейската комисия за ученето през целия живот; Дейността и функциите на НАПОО и критериите за лицензиране на образователните услуги; Възможностите на професионалните учебни заведения и гражданските образователни организации за професионално обучение на възрастни; Нормативната уредба, свързана с повишаване квалификацията на работещите във фирми и на регистрираните безработни и преференциите за работодатели, полагащи грижи за професионалното израстване на персонала; Популяризиране на програма Европейски компютърен сертификат “Xpert”; Представяне на успешни практики за учене през целия живот. В програмата бяха включени още:Кръгла маса “Успешни проекти в контекста на Ученето през целия живот” и представяне на програмите Леонардо да Винчи и ; Информационна среща по програма “Разширена Европа” на Сдружение “Природа назаем”. Всички планирани прояви са реализирани благодарение доброто сътрудничество между основните организатори – Дружество “Знание”, Регионален инспекторат по образованието - Плевен, Дирекция “Бюро по труда” и Българо-германски център за професионално образование. Допълнително като партньори бяха привлечени още: Община - Плевен, Младежки образователен център, Клуб “Отворено общество”, Център за обучение и преквалификация на учителите, Бюрата по труда - Левски и Червен бряг, няколко училища и др. Дружество” Наука и знание”- Пловдив като организатор и координатор на Дните на ученето през целия живот 2002 в гр. Пловдив подготви и проведе редица мероприятия с голяма значимост за града и региона. В инициативите се включиха Дирекция Регионална служба по заетостта и Бюрата по труда, Българо-германски центрове за професионално обучение Пазарджик и Стара Загора, Гьоте Институт, оторизирани представители на издателства Хайнеман, Кеймбридж, Лонгман, Оксфорд, НПО, обучителни центрове, училища, работодатели, безработни. Акцентите бяха: Лицензиране и акредитиране на неформалното обучение и образование, Ден на отворените врати на тема: “Как да повишим квалификацията си съобразно търсенето и предлагането”, представяне на компютърната програма Xpert за придобиване на Европейски компютърен сертификат, представяне на нови учебни програми по немски и английски език от оторизираните представители на издателства, обучение на обучители по немски с участие на специалисти от Гьоте Институт и др. За първи път, откакто се провежда инициативата Дни на ученето през целия живот в България и Румъния, в два погранични града българи и румънци се събраха на съвместна “трансгранична инициатива”. Това бе фестивалът”Твоят шанс”, който се проведе се в Дом на културата- гр. Гюргево от 10 до 12 октомври 2002 година. Взе се решение за създаване на Българо-Румънски Зонален Център за непрекъснато образование, обхващащ Североизточна България, а в Румъния - областите Гюргево и Калараш. На 28-ми октомври в Русе бе проведена постерна презентация на образователни проекти и Симпозиум с международно участие за обмяна на добри образователни практики. Имаше представители на НПО Дом на техниката - Добрич, Разград , Силистра Обсъдиха се възможности за съвместни образователни инициативи от съседните селища от двете страни на Дунава и се стигна до идеята за трансграничен прочие. Ако трябва да сравняваме 2001 и2002 г. веднага можем да кажем, че вторите Дни на ученето успяха да излязат от столицата и от тесните специализирани среди и да достигнат със своите послания до по-широки кръгове заинтересовани и публика. Това може да се “измери” по броя на включилите се градове и прилежащите им области, по броя на участвалите организации, броя и вида на проведените мероприятия, интензивността и вида на медийното отразяване.

Брой и вид на участващите институции. През 2001 г. имахме ок. 50 участници и съорганизатори, а през 2002г. те стигнаха до 80. Важно е да се спомене, че сред тях и в единия и в другия случай се включиха със свои представители Министерствата на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика, както и редица държавни служби и агенции (Агенцията по заетостта/службите по заетостта на регионално равнище и бюрата по труда в страната, Националната агенция по професионално образование и обучение). Това е добър знак от страна на държавни институции, които оценяват значимостта на проблематиката.

Организирани мероприятия. Ако първите Дни на ученето акцентираха на мероприятие тип конференция и изложение на образователни инициативи, то програмата през 2002 г. бе определено много по-богата и разнообразна. Имаше специализирани семинари и workshops, по-скромно изложение в столицата (тъй като доста от участниците от другите градове предпочетоха да се представят пред публиката в своята област, а не централно), “Дни на отворените врати”, презентации на проекти, раздаване на сертификати, представяне на книги и издателства, съпътстваща културна програма с представяне на традиционни занаяти и туристически маршрути. Организирано бе и първото “трансгранично” (румънско-българско) провеждане на “Дни на ученето” между Русе и Гюргево.Тази по-богата програма освен че имаше за цел да представи по-пълно инициативите на полето на “Ученето през целия живот”, успя в много по-голяма степен (в сравнение с 2001 г.) да включи и преките и евентуалните потребители на образователни услуги в мероприятията.

Основни акценти в тазгодишната инициатива бяха: Запознаване с основни документи от сферата на УЦЖ ; университетите и образованието на възрастни ; Третият сектор и неформалното образование; Жените и образованието; Нови технологии и медии, чуждоезиково обучение; Лицензиране и акредитиране на институции за неформално обучение и образование; Образованието и пазара на труда, кръгли маси с работодатели, срещи с безработни, как да повишим квалификацията си; Успешни проекти в контекста на ученето през целия живот; Гражданско образование; Дни на отворените врати; Изложение - образователни проекти, инициативи и услуги; Семинари и работа с учители, обучение на обучители.

Медийно отразяване През 2002 г. Дните на ученето през целия живот в страната се радваха на голям медиен интерес. Може дори да се каже, че по този начин медиите се проявиха като един вид партньори в инициативата - без тяхната посредническа роля посланията на Дните по- трудно биха стигнали до широката публика. На национално ниво особено важни бяха предаванията по БНТ, БТВ, Нова телевизия и Телевизия 7 дни, както и по националното радио, а по места пресата и кабелните телевизии също спомогнаха много за популяризиране на мероприятието.

Международно сътрудничество Дните на ученето през целия живот са манифестация на идеята за сътрудничество и партньорство в сферата на образованието. Във все по-променящия се и глобализиращ се свят съвместната работа, изграждането на партньорски мрежи, разработването на съвместни проекти е не просто важно, то е необходимо условие за успех. На българските дни на ученето вече втора година гостуваха партньори от съседните страни: делегация от Министерството на образованието на Македония, от бюрата на IIZDVV и техни партньорски организации освен от Македония, също и от Албания, Словения, Румъния, Хърватия и Сърбия. В резултат на доброто сътрудничество и обединени от общата идея колеги от три от изброените страни (с водеща страна Словения) вече работят по проект, който е посветен на разширяване на обхвата на Дните на ученето и на включване на нови страни (Испания) и партньори. А страните от Югоизточна Европа подготвят съвместна регионална инициатива Дни на Ученето през целия живот, която ще стартира през есента в Скопие. Налице са желание, както и опити за подготвяне и провеждане на Европейска инициатива / Дни/ седмица на Ученето през целия живот. Като крачка в тази посока би могъл да се разглежда и другият голям форум, организиран в София началото на м. ноември 2002 г., връх в инициативата Учене през целия живот, България 2002.

Списък на членовете на "Национална група от съветници по Болонския процес 2011-2013" в България

Проф. Камен Веселинов, д.н. - Машинен инженер, завършил Техническия университет Дрезден, Германия и работи в Технически университет - София, Факултет по транспорта. Той е представител на ТУ-София или изпълнител в редица проекти (ФАР / програма Темпус) с ЕС, особено свързани с оценката на инженерното образование и управлението на институциите за висше образование

Проф. Галя Тодорова Герчева-Несторова, д.н. - Доктор на психологическите науки и професор по психология във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”.Професионалните интереси са в областта на когнитивната психология, педагогическата психология и социалните комуникации. Успешно води тренинги за развитие на комуникативните умения, на умения за работа в екип, умения за разрешаване на конфликти и водене на   преговори, усвояване на стратегии за справяне с комуникативното безпокойство, прилагане на комуникативни техники от психодрамата в консултирането. Заместник ректор по учебната дейност, ръководител на катедра „Психология” и институционален   ECTS     координатор.

Проф. Толя Стоицова - Доктор на психологическите науки и е професор по социална и медийна психология в Нов български университет. Има публикувани 7 книги, една от които на английски език и над 100 научни статии на български и английски език в сферата на комуникациите – вербални и невербални, отражението на тероризма в съвременните медии, междукултурните сравнения, управленската и бизнес психологията и др. проф. Стоицова е треньор по комуникативни умения, работа в екип, решаване на проблеми. Като Болонски експерт работи по въпросите, свързани с тристепенната система за обучение, системи за осигуряване на качество на образованието и признаване на периоди на обучение и издаваните дипломи и сертификати. 

доц. д-р Сеня Терзиева – Химикотехнологичен и метлургичен университет - София Зам. ректор по акредитация и качество, работи по пропекти на UNESCO, TEMPUS, координатор на институционален проект МОН - КСОУВО за повишаване на качеството на обучението, член на Управителния съвет на Национален център за дистанционно обучение, член на Съвета за наблюдение по проект на МОМН - Повишаване на кавалификацията на преподавателите във висшите училища, научни интереси, публикации, издадени учебници и монография в областта на качеството на висшето и професионалното образование.

Доц. д-р Здравка Радионова – Преподавател по физиология и медицинска педагогика в Медицински университет – Плевен. Институционален Болонски експерт.

Гл.ас. д-р Мими Корнажева - Русенски университет e един от основателите на мулти- и интердисциплинарното обучение по Европеистика в България през 1993 г. Преподава Европейска интеграция; Многостепенно управление в Европейския съюз; Европа в света в бакалавърските програми Европеистика и многостепенно управление  и  Европеистика и глобалистика (на английски език); в магистърската  програма  Международно сътрудничество и европейски проекти, както и   в международните магистърски програми на БРИЕ по Европеистика и регионално сътрудничество;  Европеистика и публична администрация.  Автор е на 30 публикации в същата област и има над 20 участия в конференции и семинари. Като директор на БРИЕ (Българо-румънски интеруниверситетски  Европа център – www.brie.uni-ruse.bg) от  2003 г. допринася за създаването и развитието на първата в Югоизточна Европа  трансгранична (България-Румъния-Германия)  академична структура, която е част от Европейското образователно пространство и прилага стандартите на Болонския процес.   Работила е по 6 научно-изследователски проекта и в момента е координатор на проект BRAINS (Bulgarian-Romanian Area Identities: Neighbourhood Study), финансиран по програмата на ЕС за трансгранично сътрудничество. Ръководила е образователен проект BRIDGE (Bulgarian-Romanian Initiative for Democracy as a Guard-post of Europe”)  по програма  PHARE. Участвала е в още 5 образователни проекта на ЕС. От 2009 г. е Tuning експерт на Европейския съюз за България. Включена е в ръководството на Международно дружество „Елиас Канети” и на  Асоциацията за регионално развитие на Област Русе. Член е на Международната асоциация за междукултурна компетентност и мениджмънт, Виена. Носител е на почетната диплома на Стопанска академия Букурещ,  на награда  Best  Paper  на Русенски университет и на Съюза на учените  и др.

Д-р Румяна Маринова-Христиди - Преподавател по съвременна българска история в Историческия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”.  През 2004 г. защитава докторска дисертация за образованието в България по времето на социализма, а през 2006 г. публикува  монографията  „Образованието в България: между съветизацията и традицията 1948-1959”. С различните аспекти на Болонския процес се занимава от 2008 г., като участва в редица международни конференции и семинари, посветени на тази тема. През 2011 г. финализира двугодишен международен проект, посветен на имплементацията на Болонския процес в Италия и перспективите за България. Като Болонски съветник дейността й е насочена предимно към международните аспекти на Болонския процес, интернационализацията на висшето образование и мобилността. 

Ваня Грашкина – Изпълнителен директор, Национален център за информация и документация /НАЦИД/ към Министерството на образованието, младежта и науката. НАЦИД изпълнява функциите на Национален център за академично признаване и мобилност по смисъла на чл. ІХ.2 от Лисабонската конвенция. Сфера на компетентности: всички аспекти и проблеми относно признаването на квалификации за висше образование и периоди на обучение; информационно осигуряване в съответствие с разпоредбите на чл.57 от Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалиф  

Гергана Раковска - Председател на Фондация на бизнеса за образованието  www.fbo.bg  и директор на Националния борд на сертифицирани кариерни консултанти в България. Гергана има опит в областите на висшето образование, ученето през целия живот, развитието на човешките ресурси, управление на проекти. Тя има повече от 13 години опит в областта на управление на образователни и социални проекти. През последните пет години г-жа Раковска е работила като експерт по кариерноо консултиране и развитие на човешките ресурси също в Македония и Грузия. Тя е болонски съветник от 2007 г.

Зорница Танева - Представител на студентската общност в България, студент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, специалност „Славянска филология”, която ще работи по въпроси, свързани с тристепенната система за обучение и признаването на периоди на обучение и издаваните в резултат дипломи, но от гледна точка на студентите. 

Партньори

esu_mini  МОМН  btv  Кросс  ORV Media  media cafe  isic_mini  Студентски град  Академика  
You are here За студенти Важна информация Болонски процес

БАНКОВА ИНФОРМАЦИЯ

investvank
IBAN: BG29IORT73801036638400
BIC: IORTBGSF

НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
НА СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ
ЕИК 130 301 327

София, пл. "Народно събрание" №10
МОЛ: Ангел Георгиев
  • направи дарение 
Спаси дърво!

Abon@ment

Общо събрание

Документи

Постоянни комисии

warez,full,programlar,forum full programlar Film izle Dizi izle,Seyret Bilgi Blogu tema indir Android Hack